Онлайн Библиотеки
Медиатеки в училище

Книга на потребителя
195 години от рождението на Достоевски
2016.11.11 10:40 от lib_varna2
Достоевски е роден е на 11 ноември (30 октомври стар стил) 1821 г. в
Москва, Русия.Родът му произхожда от литовско благородническо семейство от
региона на Пинск. Заради трудните времена на рода му е отнета титлата.
Прадядото и дядото на Достоевски по бащина линия са били свещеници в
украинския град Братислава, където е роден Михаил Достоевски. Михаил е
трябвало, както повелява традицията, да стане свещеник, но на 15-годишна
възраст бяга от семинарията и след този момент не поддържа връзки със
семейството си.

През 1809 г., на 20-годишна възраст, Михаил Достоевски е приет в
московската Имперска медико-хирургична академия. Назначен е в болница в
Москва като военен лекар и през 1818 г. става главен лекар. През 1819 г. се
жени за Мария, която е с 11 години по-млада от него. Една година след това
Михаил напуска военната служба и започва работа в болницата за бедни
„Марински“. След раждането на двамата му сина Михаил и Фьодор, през 1828 г.
Михаил е повишен в длъжност, която му дава званието потомствен дворянин и
малко имение на 150 версти (ок. 160 km) от Москва, наречено Даровое.
Майката на Достоевски, Мария Нечаева, произхожда от семейство на руски
търговци. Родителите ѝ имат татарска жилка в кръвта си.
Родителите на Фьодор отдавали голямо значение на възпитанието му. На
четиригодишна възраст майката на Фьодор го научава да чете и пише от
Библията. В ранна детска възраст родителите му го запознават с руската
литература в лицето на Николай Карамзин и неговите „Руски приказки“,
Александър Пушкин и Гаврил Державин, както и с английската и немска
литература, съответно с Ан Радклиф и Фридрих Шилер. Фьодор е изключително
впечатлен от пиесата на Шилер „Разбойниците“, която гледа като
десетгодишен. Двамата с брат му Михаил много харесват поемите на Пушкин и
научават повечето наизуст; смъртта на Пушкин е съкрушителна за цялото
семейство. През 1833 г. бащата на Фьодор изпраща сина си във френски
пансион, а след това в най-доброто частно училище в Москва, „Колеж за
благородни момчета“. Тъй като то е много скъпо, Михаил взима заеми и
разширява лекарската си практика. Когато 13-годишния Фьодор пристига в
училището, получава комплекс за малоценност спрямо по-изтънчените си
съученици. Това чувство често се забелязва в творбите му, най-вече в
„Юноша“.
Майка му умира от туберкулоза на 27 септември 1837 г., когато той е
15-годишен. Фьодор претърпява няколко сериозни заболявания на гърлото.
Впоследствие той и брат му Михаил са изпратени в Петербургското
военно-инженерно училище, а по-малките им братя и сестри са изпратени в
различни семейства. Фьодор и Михаил трябва да изоставят академичното
образование в Москва, тъй като приемните им родители не могат да го плащат.
Баща им обаче смята, че кариерата на военен изглежда обещаваща с оглед
политическия просперитет по времето на Николай I. По пътя за Санкт
Петербург Фьодор става свидетел на насилие – военен полицай удря през врата
каруцар, който след това бие коня с бича си; тази ситуация е описана в
„Дневник на писателя“. В академията той е отделен от брат си, който е
изпратен в Ревел, Естония, заради лошото си здравословно състояние и
по-добрите условия за учене. Фьодор взима изпитите си и влиза в академията
на 16 януари 1838 г. с помощта на попечителите си, които плащат таксите.
Това е периодът, през който Достоевски влиза в контакт с различни личности
от областта на културата и изкуството, увлича се по религиозни и философски
теми, участва в литературен кръжок и самият той започва да пише. Първата
публикуваната работа на Достоевски е преводът на „Йожени Гранде“ от Балзак
(януари 1844 г.). През есента на 1844 г. Достоевски дели един апартамент с
приятеля си Димитрий Григорович. Фьодор работи непрекъснато по първия си
роман; надява се да има широка публика, за да подобри финансовото си
състояние. В писмо до Михаил, Фьодор пише: „Важното в момента е романът ми
да покрие всичко. Ако това не стане, ще се обеся.“ През май 1845 г.
преработва за последен път ръкописа и моли Григорович да го прочете на
глас. Григорович е впечатлен от романа и същата нощ го занася на приятеля
си Николай Некрасов. Двамата толкова харесват книгата, че около четири часа
сутринта звънят на апартамента на Достоевски. Същия ден Некрасов занася
ръкописа на „Новия Гогол“ на най-известния и влиятелен критик по това време
– Висарион Белински. Той първоначално бил скептичен, но после също останал
възхитен. „Бедни хора“ е издаден на 15 януари 1846 г. в алманаха
„Петербургски сборник“ и пожънва голям търговски успех.

Романът описва под формата на епистоларен роман отношенията между
възрастния, дребен чиновник Девушкин и младата шивачка Варвара Доброселова.
Двамата си пишат писма с изтънчен сантимент, явно предпочитайки живот в
друго общество, което да не ги принуждава да живеят в унизителна бедност.
Идеалът им ще бъде унищожен от пари и власт. Историята се фокусира върху
бедните хора, които се борят с липсата на самоуважение. Заплахата и
унищожаването на самоуважението им води до пълната загуба на вътрешна
свобода, до абсолютната зависимост от светската власт и изчезването на
индивидуалността.

Скоро след публикуването на „Бедни хора“ Достоевски написва една новела, по
време на визита в Ревел. Въпреки че е включена в алманаха „Бащини бележки“
от 30 януари 1846 г., „Двойник“ е издадена самостоятелно през февруари
същата година. Главен герой в нея е стеснителният Яков Голядкин, който
разкрива своя Двойник, който бавно руши живота му. Новелата е оплюта от
критиката и публиката; Белински казва, че „Двойник“ няма смисъл, няма
съдържание и няма мисли" и е отегчителен заради бъбривостта на главния
герой. Идеята на „Двойник“ е добра, но формата е несполучлива и изпълнена с
прекалено дълги изречения.

През 40-те години на века интересът на публиката се обръща към социалните
въпроси, в противовес на романтизма и идеализма. Достоевски открива
социализма около 1846 г. Първите му впечатления са от френските социалисти
Шарл Фурие, Етиен Кабе, Пиер-Жозеф Прудон и Анри дьо Сен-Симон.
Първоначално Достоевски поддържа добри отношения с Белински. Чрез него той
увеличава знанията си за философията на социализма; интелектуалният му
свят, чувството за справедливост и интересът към бедните и онеправданите го
привличат. Но отношенията между двамата се влошават все повече заради
сблъсъка между атеизма на Белински и източноправославната вяра на
Достоевски. В резултат на това Достоевски напуска кръга. По-късно той ще
използва темите за съществуването на Господ и нихилизма в късното си
творчество, както и други теми от човешкото съществуване, изискванията на
братството и връзката между свободата и богатството.

Докато Достоевски понася атаките на пресата срещу втория му роман, здравето
му започва да се влошава и се появяват епилептични припадъци. Въпреки това
той работи чудесно и в периода 1846 – 1848 г. публикува разкази в сп.
„Анали на Отечеството“, включително „Господин Прохарчин“, „Хазайката“,
„Слабо сърце“ и „Бели нощи“. Те не са успешни и след издаването на първия
отново започват финансовите му проблеми. Затова Достоевски решава да се
присъедини към кръга на Бетеков и утопичните социалисти, където членовете
живеят в комуна и си помагат. След разпадането на кръга Достоевски се
сприятелява с Аполон Майков и неговия брат Валериан и след смъртта на
последния, Аполон става важна част от живота му. През пролетта на 1846 г.
Достоевски се включва в кръга на Петрашевски по препоръка на поета Алексей
Плещеев. За разлика от предишните групи, в които е бил, кръгът на
Петрашевски е социо-християнски. Михаил Петрашевски дискутира по безобиден
начин възможността за обществени реформи в Русия. Достоевски посещава
библиотеката му и понякога участва в сбирките на кръга, дискутирайки теми
като премахване на цензурата, на крепостното право.
Трябва да си регистриран за да пишеш отговори.

Най-добър изглед с Firefox и Internet Explorer 7
Генерирано за 0.005 s