Онлайн Библиотеки
Медиатеки в училище

Книга на потребителя
МОНОЛОГ НА КНИГАТА
2010.10.01 11:37 от antoaneta sl.
МОНОЛОГ НА КНИГАТА
Ти, който ме държиш в ръцете си, знай, че аз съм Слово /и бях Първото/,
съществуващо като гола енергия облечена в букви, омастилени върху хартия и
заключени между две корици от бившия свят на Автора, но съм и печатно
произведение с литературно сърце и научна мисъл.
Появила съм се като кодекс в началото на Средновековието и с мен са си
устройвали ауто да фе по времето на Инквизицията.
Аз съм нещо, което те е надживявало дълго, Човеко. 
Но е дошло времето да ми видиш сметката. Историята на моята кончина е много
очарователна – нагоре е твърде трансцедентно, надолу твърде иманентно.
Духът ми е толкова мощен, че когато ме прочетете у вас не остава нещо
недокоснато. Бъдещата разлика ще е в тишината.
Моите родители – папиросовият свитък и глинената плочка, ми завещаха
бъдещето, а скоро и то ще е минало, защото аз Читателю мой, ще се превърна
скоро в антика. Ще имам нумизматична стойност само за ценители и ще се
произвеждам по поръчка.
Моите клонинги ще са направили он-лайн революцията и в света ти, Читателю,
ще са нахлули Е-книгите и 3D-форматите, а после и книгите-холограми, както
и тези с живи илюстрации /вж. Хари Потър/. И ще са съумяли с малко място да
преобразуват библиотеките, в книжарници, книжарниците в печатници, а
печатниците в носталгия по Гутенберг и Чуйе Йун Айи и ренесансова Европа. 
Пустата ми романтика ще се носи из ефира компресирана до някой вариант на
Хъфман кодиране или пакетирани пиксели, ще ме квантуват и разделят на
подизображения, ще ме консумира всеки индивидуален потребител с
некомерсиална цел и ще ми видите историографията от античността до днес в
няколко секунди само.
Ще съм бръснещ полет, наподобяващ онези безцветни зелени идеи, които спят
яростно. От мен може да остане далечен спомен за нещо в триизмерната
холограма на твоя мозък, Читателю, а може и само споменът да ти навява, че
съм картон и хартия пълни с идеи, чувства, абстрактни форми на нечиe
възприятие дошло да даде на света глътка от себе си?
Може да не стана по мистична или хуманитарна, но със сигурност ще съм
кратка версия на нечия лична визия.
Какви ли ще са очите на Виждащия, щом всички важни неща са скрити зад
очите? /според „Малкият принц”/
Тези носители, на които ще ме четете не са кой знае колко надеждни, но пък
и дигиталните библиотеки на бъдещето ще ви предоставят копия, а не
оригинала.
Ти, който четеш моята изповед трябва да знаеш, че това предстояще е
сбъдване на човешката мечта за разнообразие и в тази връзка моята смърт е
напълно оправдана.
Дигиталните книги ще са на низходящи цени и с възходящо предлагане на
тезгяха на мрежата с пълен достъп до всички. Освен ако метеор не срине
сателитите, гравитирайки през ума на някоя магнитна буря или не се докараме
до каменната ера на свещи, което пък ме кара да се усмихна на Илай.
Това исках да ти разкажа, Читателю, преди да изчезна като последен
оригинал.
Ценители, очаквам ви, където и да сте. Във вас ми е вярата. А аз започвам
да изчезвам от моноприродата до индустриалната онтология и от интернет до
библиотеките на сърцето... докато се срещна отново с баща ми папируса и
майка ми – глинената плочка. Адио!
Това бе просвещение под формата на романтичен бунт, а аз
монологодиалогизирах спонтанно.
Книгата

Трябва да си регистриран за да пишеш отговори.

Най-добър изглед с Firefox и Internet Explorer 7
Генерирано за 0.006 s